Comparative Analysis of Bulgarian and Russian Labour Law with regard to the Problem of “Labour Relationship that has not Emerged”.
,
- ; New Bulgarian University - Sofia
2019
Online at https://mpra.ub.uni-muenchen.de/105349/
MPRA Paper No. 105349, posted 20 Jan 2021 18:55 UTC
YEARBOOK OF THE LAW DEPARTMENT OF NEW BULGARIAN UNIVERSITY
2018
Департамент „Право“
НБУ, корпус 1, стаи 410 и 412 ул. Монтевидео 21
София 1618
В Годишника е отразена действащата правна уредба към 31.12.2018 г.
Никола Манев, Веселин Вучков, Екатерина Матеева, Малина Новки- ришка-Стоянова, Райна Николова, Веселина Манева, Екатерина Ми- хайлова, Поля Голева, Румен Владимиров, Ивайло Стайков, Катерина Йочева, Петя Неделева, Цветалина Петкова, Гинка Симеонова, Деяна Марчева, Силвия Цонева, Лидия Пенева – автори
Нов български университет, 2019 ISSN 1314-8087 (print)
ISSN 2682-969X (online)
Не се допуска възпроизвеждане в цялост или на части от статиите, пуб- ликувани в Годишника, без изричното съгласие на носителите на автор- ското право и без посочване на източника и името на автора.
проф. д-р Екатерина Михайлова проф. д-р Благой Видин
проф. д-р Веселин Вучков проф. д-р Веселина Манева доц. д-р Катерина Йочева
ръководител на департамент „Право“ ръководител на секция
„Публичноправни науки“
ръководител на секция
„Наказателноправни науки“
ръководител на секция
„Гражданскоправни науки“
съставител, отговорен редактор, дизайн и оформление, редактор и/или автор на преводите от и на английски език YEARBOOK OF THE LAW DEPARTMENT
OF NEW BULGARIAN UNIVERSITY 2018
©
©
Редакционна колегия на Годишника
Никола Манев
Същност и обща насоченост на актуалната реформа на
наказателнопроцесуалната система...14 Веселин Вучков
Съветизация на българското наказателно-процесуално
право (1944 – 1952 г.)...27 Екатерина Матеева
Конверсия на официален документ...39 Малина Новкиришка-Стоянова
Plagium и плагиатство в римското право...85 Райна Николова
Нормативни проблеми на развитието на академичния
състав в България...107 Веселина Манева
Обоснованост на правораздавателния акт по спорове в
областта на интелектуалната собственост...133 Екатерина Михайлова
Правилниците на Великите народни събрания при действието на Tърновската конституция –
българският парламентаризъм...149 Поля Голева
Продължителните договори...175 Румен Владимиров
Същинските данъчни престъпления по НК на Република България –
общи положения и проблеми, свързани с правоприлагането...197 Ивайло Стайков
Сравнителноправен анализ между българското и руското трудово право относно проблема за
„невъзникналното трудово правоотношение“...211
универсиални международни договори в областта на
правата на човека...245 Петя Неделева
За религиозното образование в България...275 Цветалина Петкова
Българското законодателство относно изискванията към храната, предлагана на бебета, деца и младежи: възприети ли са в България правилата на международния кодекс за търговия със заместителите
на майчина кърма на СЗО?...285 Гинка Симеонова
Минимална държавна помощ...317 Деяна Марчева
Що е то социалистическа правова държава?...329 Силвия Цонева
За преките вреди по смисъла на член 82 от Закона за задълженията
и договорите...349 Лидия Пенева
Актуалните проблеми в наказателното законодателство
през 2017–2018 г. ...393
Nikola Manev
Essentiality and Common Guidance of the Current Reform of the
Criminal Proceeding System...14 Veselin Vuchkov
The Sovietization of the Bulgarian Criminal Procedural
Law (1944 – 1952)...26 Ekaterina Mateeva
Conversion of a Public Document...38 Malina Novkirishka-Stoyanova
Plaguim and Plagiarism in Roman Law...84 Raina Nikolova
Legal Problems of the Academic Staff’s Development
in Bulgaria...106 Veselina Maneva
Justification of the Jurisdiction Act on Disputes in the Field
of Intellectual Property...132 Ekaterina Mihaylova
The Statutes of the Great National Assemblies under the Rule of the
Constitution of Turnovo – Bulgarian Parliamentarism...148 Polya Goleva
Long-term Contracts...174 Roumen Vladimirov
The Real Tax Offenses under the Criminal Code of the Republic of Bulgaria – General Notes and Issues with regard
to the Application of the Law...196 Ivaylo Staykov
Comparative Analysis of Bulgarian and Russian Labour Law with regard to the Problem of “Labour Relationship that
has not Emerged”...210
Universal Human Rights Treaties...244 Petya Nedeleva
About Religious Education in Bulgaria...274 Tsvetalina Petkova
Bulgarian Legislation on Nutrition of Infants, Children and Adolescents:
Had Bulgaria Implemented the Rules of the WHO International Code of
Marketing on Breast Milk Substitites?...284 Ginka Simeonova
De Minimis Aid...316 Deyana Marcheva
What is a Socialist State under the Rule of Law?...328 Silvia Tsoneva
The Notion of Direct Loss in Article 82 of the Obligations and
Contracts Act...338 Lidiya Peneva
Current Criminal Law Issues in Bulgaria (2017–2018)...392
ал. алинея арг. аргумент
АПК Административнопроцесуален кодекс
АУПДВ акт за установяване на публично държавно вземане
бр. брой
в. век
вж. виж
ВАС Върховен административен съд
ВКБООН Върховен комисар на ООН за бежанците ВКС Върховeн касационен съд
ВНС Велико народно събрание
ГМО генетично модифицирани организми
г. година
ГК Граждански кодекс
ГПК Граждански процесуален кодекс
гр. град
гр. д. гражданско дело
ДВ Държавен вестник
ДДС данък добавена стойност
ДОПК Данъчно-осигурителен процесуален кодекс доп. допълнен
др. други
ДФЕС Договор за функционирането на Европейския съюз ЕК Европейска комисия
ЕКПЧ Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи
ЕС Европейски съюз
ЗГР Закон за гражданската регистрация ЗДДС Закон за данък добавена стойност ЗДП Закон за държавните помощи
ЗЗД Закон за задълженията и договорите
ЗМВР Закон за Министерство на вътрешните работи ЗМГО Закон за марките и географските означения ЗНСНЗ Закон за научните степени и научните звания
ЗПРПМ Закон за патентите и регистрация на полезните модели ЗСРС Закон за специалните разузнавателни средства
ИАА индивидуален административен акт изм. изменен
изр. изречение ИК издателска къща к. д. конституционно дело
кн. книга
Конст., КРБ Конституция на Република България КС Конституционeн съд
МС Министерски съвет
НАП Национална агенция за приходите напр. например
НАТО Организация на Северноатлантическия договор НК Наказателeн кодекс
НПК Наказателно-процесуалeн кодекс НС Народно събрание
НРБ Народна република България обн. обнародван/а
ОВ Официален вестник на Европейския съюз ОНС Обикновено народно събрание
ООН Организация на обединените нации
ОС окръжен съд
ОСГК общо събрание на гражданската колегия на Върховния на ВКС касационен съд
отм. отменен
ПМС постановление на Министерски съвет
ППЗРАСРБ Правилник за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България
пр. Хр. преди Христа предл. предложение респ. респективно
РФ Руска федерация
с. страница
САЩ Съединени американски щати СЗО Световна здравна организация
СК Семеен кодекс
сл. Хр. след Христа
СССР Съюз на съветските социалистически републики т. е. тоест
ТЗ Търговски закон
ТК Трудов кодекс
ТК Търновска конституция т. н. така нататък
т. нар. така наречен тълк. д. тълкувателно дело
УНИЦЕФ Детски фонд на Организацията на обединените нации цит. съч. цитираното съчинение
чл. член
ЮЛ юридическо лице ЮФ юридически факултет
Nikola Manev Essentiality and Common Guidance
of the Current Reform of the Criminal Proceeding System
Criminal proceeding is a complex multi-layered activity, whose task is to disclosure the crime. The changes in criminal procedure legislation are conditioned by the adoption of the new constitu- tion of the country in 1991. The methodological basis of the typology of the criminal procedure determines the way in which the relevant reform of the objective law is carried out. Regardless of the tendency to extend the scope of the disposi- tive method, the determining method in the cri- minal procedure remains the governmental (im- perative) method of legal regulation. Reform of the Criminal Procedure Code is predetermined by the changes in the judicial system. More and more attention is being focused not only on law creativity but also on law application.
Ключови думи:
реформа, конституцион- на уредба, конституционен
съд, законодателство, на- казателно правораздаване, правоприлагане, типологиза-
ция, държавни процесуални органи, императивен метод
Keywords:
Reform, Constitutional Regulation, Constitutional Court, Legislation, Criminal Justice, Law Application, Typology, State Procedural Bodies, Imperative Method
Prof. Nikola Manev, Dr. Habil.
Member of the Law Department of New Bulgarian University e-mail: nmanev@nbu.bg Professor of Criminal
Procedural Law and Enforcement of Punishments at the Law Department of NBU Areas of specialization:
Criminal Procedural Law Author of monographs
and articles in professional periodicals in Bulgaria and abroad.
Никола Манев
Същност и обща насоченост на актуалната реформа на
наказателнопроцесуалната система
Приемането на Конституцията на страната през 1991 г. и последвалата реформа на обективното право, както и корекциите в правилата на процесу- алната практиката на съдилищата, прокуратурата и органите на МВР предиз- викаха множество въпроси, които оформиха широкомащабна дискусия. Въ- веждането на промени в законодателството, което регулира основни общест- вени отношения, е отговорна задача, която изисква внимателен анализ на но- воустановените положения и тяхната ефективност. Несполучливото изпъл- нение на такава задача води до затруднения в практиката и непостигане на целите на съответното обективно право. Що се отнася до Наказателнопро- цесуалния кодекс (НПК), казаното има още по-голямо значение като се има предвид, че наказателният процес е насочен към защита правата и свободите на гражданите, но и позволява законоустановено ограничаване на граждани- те, без влязла в сила присъда. Това завишава отговорността на законодателя, който трябва да положи максимални усилия, за да приеме гаранции за правил- но разбиране и прилагане на законите. Законодателният процес следва да се изведе като приоритет в държавната политика по утвърждаване на устоите на едно демократично гражданско общество и правова държава.
1. Конституционни аспекти на промените
Съдебната реформа и реформата в наказателнопроцесуалната систе- ма тясно касаят уредбата, предвидена в Конституцията на Република Бъл- гария. Основният закон регулира по основен начин и с най-висока степен на абстракция определящите в обществото отношения – досежно структу- ра, функциониране на демократично гражданско общество и пазарно сто- панство. Конституцията от 1991 г. предвиди нов конституционен модел на правосъдие, доминирано от общопризнати световни образци в областта на правата на човека. Съхраниха се и се рационализираха действащи до тогава стандарти на наказателно, гражданско и административно правораздаване, както и обосноваващите ги теоретични положения. Разрешиха се важни за правосъдието проблеми, като например трябва ли да бъде съдът независим, справедлив и обективен или да бъде звено в правоохранителната система на борбата с престъпността. И други спорове намериха място в реформата
на наказателнопроцесуалната система и конституционната уредба. Напри- мер относно ролята на същността на презумпцията за невиновност на обви- няемия. От една страна, тя се разглежда като conditio sine qua non за спра- ведливо правосъдие (включително предвид стандарта на чл. 6 от ЕКПЧ за справедлив процес), а от друга – се отрича като едно наложително правно положение в правосъзнанието и в практиката на държавните процесуал- ни органи. Не рядко и функцията на прокурора се интерпретира като дей- ност на наказателен ищец, а не като блюстител на законността и предста- вител на държавни правосъдни интереси. В различни исторически моменти спорен е бил и въпросът за допустимостта на диференцирани процесуални форми и приложимостта на такива предвид волята на участващите в проце- са граждани и юридически лица (сега известните ни споразумение и съкра- тено съдебно следствие). Ратифицирането на ЕКПЧ от Република Бълга- рия през 1992 г. и приемането на новата Конституция въобще не елимини- раха множество от тези спорове и не се даде еднозначен отговор за тяхна- та състоятелност. Това подчертава важността на структурата и съдържа- нието на протичащата реформа у нас в сферата на наказателната система и конституционното право. Както и повишава ролята на Конституционния съд, който трябва да следи за конституционносъобразността на приеманите и влизащи в сила нормативни актове.
Обрисуваната по-горе калейдоскопска картина на фактическите и правни условия, в които трябваше да се приеме нова конституция и да се актуализира и осъвременява наказателнопроцесуалното законодателство дава само отделни щрихи на реализиращото се през годините правно съз- нание, правна култура и субективните възможности на законодателя да се справи по адекватен начин с налагащите се от обществено-икономическо- то състояние на държавата и обществото задачи. Някои от тези задачи са с първостепенно значение, регулират обществени отношения с най-висша степен на абстракция и очевидно налагат да се предвиди съответна кон- ституционно правна уредба. Създаването и затвърждаването на Конститу- ционния съд сред другите органи на държавна власт и управление също е задача с определящо значение, доколкото защитата на правата и свободи- те на гражданите се осъществява от този орган по начин, твърде различен от органите на държавната администрация, парламента и съдебното власт.
Скоро след своето създаване Съда бе многократно сезиран по причина на това, че теорията, законодателството и практиката не се отнесоха по съот- ветен начин към структурирането и функционирането на съдоустройстве- ната система у нас, особено що се отнася до наказателното правораздава- не. Тази страна в дейността на Конституционния съд се оказа популярна тема за дискусии, което не можеше да не подтикне този съд към критично отношение при преценката за конституционносъобразност на нормотвор- чеството в областта на наказателното производство, при активност на се- зиращите го субекти.
Някои основополагащи фактори влияят реално върху действията на Конституционния съд. Най-напред става дума за изчерпателно утвърдено-
то изброяване и уреждане на правата и свободите на гражданите предвид на принципите на организация и дейност на органите на съдебна власт (Глава шеста на Конституцията на Република България, КРБ). Много от основни- те принципи на НПК по Глава втора на кодекса са въведени и като консти- туционни принципи (обективна истина, състезателност, публичност, равен- ство на гражданите). При което конституционните принципи се прилагат не- посредствено, без да е необходимо да се прилагат правно-технически спосо- би например като тълкуване, прилагане по аналогия на закона и аналогия на правото. Също така, много конституционни положения кореспондират с об- щопризнати принципи, стандарти и норми на международното право. Тях- ното непосредствено включване в националната ни правна система (особено при механизма на действие на чл. 5, ал. 4 от КРБ) и признаването на юрис- дикцията на междудържавни органи (например задължителността на реше- нията на Съда по ЕКПЧ при предизвикване на възобновяване на приключено наказателно дело) водят до интерпретация на органите на наказателния про- цес в духа на демократичните стандарти на общността на държавите. Това неминуемо предизвиква нарастване на задачите на конституционното право- съдие, което се явява правно средство за възстановяване на конституционни права, без да се налага да бъдат за това сезирани международни юрисдикции.
Нещо повече. Предвид дефицита на съвременна правна уредба на наказател- ното съдопроизводство редица решения на Конституционния съд допринесо- ха за развитието на правните възгледи в тази насока. Това е отчетлив при- знак на нормирането на една особено важна дейност на компетентни дър- жавни органи, в резултат на което се постигна по-ефективна защита на кон- ституционно-установени права и свободи на гражданите при привличане към наказателна отговорност за извършени престъпления. По този особен на- чин се формират интерпретационни норми от Съда, които по необходимост предизвикват внасяне на промени в обективно-правната уредба и в практи- ката. Основа за такава компетентност на Конституционния съд е обстоятел- ството, че той не отменя и не изменя противоконституционните правни нор- ми, а ги обявява за противни на конституцията като ги лишава от норменото им действие. Това е механизмът, който неотменно предизвиква активността на актуалния законодател с цел постигане добър резултат в нормотворчест- вото. При положение, че очертаваме ролята на Конституционния съд при то- ва, следва да имаме предвид „ранга“на Съда сред другите органи на държавна власт. Това също е от значение за въвежданите у нас промени.
И по-рано, при условията на Конституцията от 1971 г. и действащо- то тогава законодателство бе уредена правна възможност на гражданите да подават жалби, сигнали, оплаквания за допуснати спрямо тях посегателства срещу права и свободи; компетентните да се произнасят тогава органи бя- ха обикновено от нивото на средната администрация, които най-малкото не можеха да дават задължително тълкуване на обективно-правни положения.
Докато за Съда самата конституция, бидейки програмния документ за про- веждане на правна реформа в демократичното гражданско общество, го ов- ластява да прави ревизия на отрасловото законодателство, като спазва кон-
ституционната парадигма на съдебната власт.
Сферата на защитаемите в наказателното правораздаване права на гражданите и правомощията на държавните процесуални органи се отнася до широк кръг общо-правни и конституционни принципи. Затова за решени- ята на Конституционния съд по въпроси, свързани със съдебни процедури, е характерно използването на правни подходи, надскачащи мащаба на пра- восъдието като дейност. В тези решения има тълкуване на конституционни- те принципи за разделение на властите, обективната истина, независимостта на органите на съдебна власт, равенство на гражданите; изисква се от зако- нодателя и от практикуващите юристи да прилагат по необходимост анало- гия на закона за преодоляване на празноти в правната регламентация, които възникват вследствие признаване за противоконституционни на определени норми и правни институти.
Всяка една реформа в законодателството по отношение на наказател- ния процес и съдебната власт пряко се влияе от практиката на Конституцион- ния съд. И това е така от създаването на този държавен орган с Конститу- цията от 1991 г. Тенденция в дейността на Съда е утвърждаване на по-широ- ки правомощия на съдилищата в областта на защита правата на гражданите срещу действия и решения на всякакви държавни органи и длъжностни лица.
Подчертава се дори неограничена дискреционна власт на правораздавателни- те органи в тази насока и като резултат се ускорява установяването на такива правомощия на третата власт, включително прилагане на международни дого- вори и общо признати принципи на международното право, при колизия с раз- поредби на вътрешното ни право. В много решения на Конституционния съд конституционните понятия са били съдържателно интерпретирани, предвид наличието на редица признаци на справедливия процес: равен достъп до съ- дебна защита, състезателно производство, равнопоставеност на страните при правораздаването и др. Така българското съдопроизводство по много въпроси се приближава до установения конституционен модел.
В хода на наказателнопроцесуалната реформа се разви и концепци- ята на Конституционния съд за състезателност на наказателното съдопро- изводство като се затвърдиха някои основни положения, които изключват:
възбуждане на наказателно преследване срещу нови лица или по ново обви- нение в първата съдебна инстанция и в проверочните производства (въззив- но, касационно), връщане на делото за доразследване на досъдебно произ- водство с цел повдигане на нови обвинения и др.
2. Наказателнопроцесуална новелизация и съдебна реформа Наказателнопроцесуалният закон кодифицира материя, която до го- ляма степен е разнолика и не се отнася само до догматично нормативно регу- лиране на определени сфери на обществени отношения. Важно тук е, че на- казателният процес дава способа за осъществяване на възникнала по прави- лата на Наказателния кодекс отговорност, а този кодекс урежда универсална санкционна защита на множество сфери на обществения живот. Специфика- та на материалния закон, неговият предмет на правно регулиране дава отра-
жение на приложимата процедура. Освен това, нормално човешкото обще- ство се развива, предвид на което държавите и тяхната международна общ- ност търсят нови формули, по-добри общовалидни стандарти и възможности за приемане на различна правна уредба, която по-успешно да удовлетворява необходимостта от рационално постигане на системата от ценности на съвре- менната цивилизация. Съответно във връзка с това и националният ни зако- нодателен орган не може да прави изключение и това формира динамиката на промени в действащото обективно право и в доктрината.
Една от особеностите на актуализацията на измененията и допълне- нията в НПК е ускорената и подчертана динамика на протичане на процеси- те по формиране на законодателна идея и нейното претворяване в норма на позитивното, писаното право. Реформата протича на три нива. Първо, що се отнася до процесуалната практика – дейността на съда, прокуратурата и раз- следващите органи. Там на емпирично ниво се установяват възможностите за засилване ефективността на наказателното правораздаване – например ускоряване на процеса, подобряване успешността на извършваните след- ствени действия, постановяване на обосновани и законосъобразни присъди.
Второ, действия на националния законодателен орган във връзка с провеж- дане на проучвания, криминологически и други правни анализи, изготвяне и разглеждане на проекти за закони. При това не бива да се изпада в прекален нормативизъм и догматично третиране на правната материя. Третото ниво визира актове на общността на държавите, на международното публично право, включително регламенти, общи позиции, решения, рамкови решения на Съвета на Европа, препоръки на Комитета на министрите на Съвета на Европа и др. Те насочват към приемане на определени стандарти, задължи- телни на територията на общността, но и подлежащи на кооптиране в нацио- налното законодателство на всяка отделна държава. На тези три нива всяка нова информация или установяване на проблем изисква осмисляне и пред- лагане на решения. В това отношение особено полезни при законотворчест- вото са докладите по чл. 94, т. 16 от Конституцията на Република България, които председателите на двете върховни съдилища и главният прокурор на републиката изнасят пред Народното събрание за разглеждане и приемане.
Особено важно значение за развитието на реформата в наказателно- процесуалното право има приетият през 2005 г. НПК, в сила от 2006 г., кой- то обобщава предходните изменения и допълнения на НПК в периода 1990–
2003 г., но и трасира нови тенденции. Тези промени са в тясна връзка и с други закони, каквито са Законът за специалните разузнавателни средства, Законът за МВР, Законът за защита на лица, застрашени във връзка с на- казателно производство. Те рефлектират и върху специализацията на дър- жавните процесуални органи за разследване и съдене на лица в сферата на организираната престъпност и борбата с корупцията във високите етажи на властта и криминологическите аспекти на държавната политика в сферата на борбата с престъпността.
Тези промени дадоха съществен отпечатък в работата на компетент- ните държавни органи и в частност на прокуратурата и органите на изпълни-
телната власт с ангажимент по досъдебното разследване. Актуализацията на наказателния процес посочва подчертаното значение на съда и на съдебната власт въобще като самостоятелна, влиятелна и независима сила; подчертава се стремеж да се обезпечи защитата и безусловното съблюдаване на правата и свободите на гражданите, конституционната правосубектност на обвиня- емите, пострадалите физически лица и ощетените персонифицирани струк- тури, техните законни представители като субекти на наказателнопроцесу- ални отношения; разширява се възможността за активно участие на субекти- те на процеса, страните в съдопроизводството и в частност с оглед участие- то им при осъществяване на доказването като единство на допускане, съби- ране, проверка и оценка на доказателствените материали; реализира се опит да се разреши проблема за използването на получени при оперативно-издир- вателната дейност на държавната администрация на фактически материали за нуждите на доказването. Заслужава особено да се отбележи тази страна на реформата, насочена към укрепване на правния статус на дознателите (на- пример чрез уреждане за тях на длъжности, щат и отделен бюджет в рамките на вътрешното министерство и даването на качество „държавен служител, осъществяващ служебни правоотношения“, осигуряване на тяхната процесу- ална самостоятелност и автономия при разследване на престъпления по дела от общ характер). Засилва се ролята на следователите от следствените отде- ли на окръжните прокуратури и се разширява тяхната компетентност; оси- гуряват се допълнителни законодателни възможности за безопасността на участниците в производствата по наказателни дела. Не бива да мислим, че с промените на НПК законодателят е достигнал най-високото ниво на elegantia legis и резултатът от неговите усилия е истина от последна инстанция, а да го разглеждаме като един приемлив отговор на нормотворчеството на общест- вените реалности и потребностите на живота в сферата на наказателното правоприлагане, включително правораздавателната дейност.
Сложността на наказателния процес по един естествен начин затруд- нява еднозначно положителни резултати да се получат последователно и в равна мяра. Това трябва да се има предвид при защитата на личността, об- ществото и държавата от престъпни посегателства и установяване в страна- та на принципите на демократична правова държава.
Важно за теоретичния анализ на промените в наказателнопроцесуал- ната система е да се посочат някои важни императиви в усъвършенстване на уредбата и дейността по реализиране на наказателни процедури. Извест- но е, че един от принципите на нормотворчеството е принципа на научната обоснованост на правно-нормативните актове1. Неговата същност се състои в необходимостта проекта за закон да бъде изготвен предвид на научните до- стижения в съответния научен отрасъл и другите юридически науки. Това предполага привличане на учени от правната теория при изготвянето на кон- цепция и проект на правния акт, а също при провеждане на емпирични изслед- Объяснительная записка к проекту Устава уголовного судопроизводства. СПб, 1863, с. 124.
1
вания за установяване на водещите образци на процесуалния опит, съставя- не на прогнози за ефективно действие на изготвяните норми и на експертизи на проектите, включително антикорупционни такива. Реализацията на прин- ципа на научна обоснованост бе изключително важна за такъв сложен пра- вен отрасъл, какъвто е наказателния процес. Няма съмнение относно това, че процесът представлява система с висока степен на интегративност на от- делните правни институти и като такава всяка реформа определено се нуж- дае от сериозен научен анализ на концептуалните основи, който едва ли е ле- сен в условията на прогресивно развиващите се обществени преобразувания.
Наказателното производство като сложна многопластова дейност има задачи, които разкриват особеностите на научни и правни категории. От значение тук е дейността по охрана на обществения и правовия ред, но не то- ва е първенствуващата задача. Всяко наказателно производство се образува по факта на извършено престъпление с оглед установяване на признаците на престъпното посегателство и разобличаване на неговите извършители. Сле- дователно първенствуващата задача на наказателната процедура е да се раз- крие престъплението. Само така на втори план може да се постигне защита на гражданите и юридическите лица при претърпени от тях вреди или ще- ти, а също и защита на личността от необосновано обвинение и задържане, ограничения на конституционно установени права и свободи на личността.
В процесуалната наука многостранно е изяснено значението на прав- ните норми, които дефинират задачите на наказателното производство. Убе- дително е установено, че в задачите се съдържат императивите, стоящи пред обществото. Те представляват сигурен ориентир на органите на съдеб- на власт и всички други участници в наказателния процес, чието взаимо- действие е определящо за постигане на ефективна дейност. Важно е при то- ва да се прави ясна разлика между задачи и принципи: задачите са това, кое- то следва да се достигне в хода на наказателнопроцесуалната дейност, а прин- ципите са процесуалните средства, които способстват успешното реализира- не на задачите. Съвкупността на задачите и на основните принципи формира модела на типологическата характеристика на наказателното правоприлага- не и наказателното правораздаване. И това е въпрос, който не е безспорен и дава възможност за проява на различни гледни точки. Функционалният под- ход при научния анализ обособява идеална, морфологическа и историческа типологизация на процеса. Най-ярки различия представя идеална типологи- зация, съгласно която се обособяват следствен и състезателен процес. В рам- ките на тази типологизация всеки процес разкрива различни основни проце- суални функции, а също и някакво съотношение на публичното с частното начало, като при това една по-различна типологизация може да се основава на базисните елементи, каквито са: цел на процеса, вид обвинение, същност на обвинението, основни елементи на принципа на състезателност (равнопос- тавеност на страните, активен арбитър, разделност на обвинението от ръко- водството и решаването), предели на проява на диспозитивността.
От съществено значение е методологическата основа на типологиза- цията на наказателния процес, понеже според нея се налага и се провежда
съответната реформа на обективното право. Тя се изгражда от множество главни елементи, по-важни сред които са:
а) целите на процеса като непосредствена зададеност за правния отрасъл;
б) нивото на съотношение на публичното и диспозитивното начало;
в) начина на изграждане на състезателността като основен принцип от функционално естество;
г) вида и същността на обвинението за престъпления от общ характер;
д) метода на правното регулиране.
Всеки един от тези елементи пряко влияе на типологизацията на нака- зателния процес на държавата и преди всичко на правовата държава. Между тези елементи не се забелязва йерархия, нито градация в тяхното значение от аксиологическа гледна точка, а всички те в равна степен формират осно- ванието на съответната типологизация.
Затова най-често говорим за смесен тип на наказателния процес, в съдържанието на който тези важни елементи разкриват известна разнопо- сочност при разсъждаване по въпроса за идеална, морфологическа и исто- рическа типизация. Трудно би могло да се каже, че е състоятелно типологи- зирането на основни и акцесорни видовете наказателна процедура, доколко- то единството в целта обикновено ги споява и като интегративен признак ги формира като система, а не като проста съвкупност. Целта може да се раз- глежда във взаимодействие с всеки елемент поотделно. В следствения процес целта се изчерпва с разобличаване на виновните и определяне на справедли- во наказание, с което се удовлетворява публичния интерес. Следователно, от гледната точка на взаимодействието на публичното и диспозитивното начало се дава превес на първото от тях. Това предопределя целевата насоченост на следствения процес и вида и същността на обвинението като процесуална те- за, дейност, основна функция. Дори изискването да определяне на законосъо- бразно наказание поставя субектите на наказателния процес в сложни право- отношения с императивен метод на правно регулиране. Това обуславя заси- лен легалитет в действията на държавните органи, които следва да осъщест- вят разобличаване на виновните и определяне на справедливо наказание. По принцип са недопустими такива институти като даване на прокурорски иму- нитет на обвиняемия (като бонус от страна на държавата за съдействието на привлечения към наказателна отговорност субект). На целта за разобличава- нето съответства функцията по наказателно преследване.
Целевата насоченост на наказателния процес понастоящем е тясно свързана с основната процесуална функция по защита, а също и с ролята на съда при доказване и установяване на основанията за постановяване на съответни актове. Установяването на действителна вина, определянето на справедливо наказание са резултат от активна дейност на правораздавател- ния съд. Това обаче е дейност на съда и няма общо с досъдебното производ- ство, доколкото в това производство съдът няма компетентност по образува- не и водене на делото и формулиране на обвинение за наказателно преследва- не. Цел на състезателния тип наказателен процес е урегулирането на правния конфликт между пострадалия и обвиняемия (също и гражданския ответник),
за което повече внимание се обръща на диспозитивното начало. Тук е осно- вата и на концепцията за същността на обвинението като наказателен иск, а ролята на прокурора – като наказателен ищец. В наказателнопроцесуалната система на Испания е известен т.нар. „народен иск“, който напълно замест- ва прокурорското обвинение по някои дела от общ характер. В по-общ план народният иск се явява не толкова средство за постигане на възмездие, а пре- тенция от страна на обществото към държавата в лицето на съда за регули- ране на един социален конфликт. Тук се корени и идеята за т.нар. „възстано- вително правосъдие“, обърнато с лице предимно към интересите на постра- далите физически лица, каквото забелязваме в процедурите по решаване на делото със споразумение и освобождаване на обвиняемия от наказателна от- говорност с налагане на административно наказание. Дейността на субекти- те на обвинение и на защита предопределя ролята на съда на арбитър при до- казването в една процедура, преимуществено диспозитивна.
Реформата на наказателнопроцесуалното законодателство, предвид и неговото типологизиране, е тясно свързана с използвания метод на прав- но регулиране на обществените отношения. Независимо от извършените в обективното право изменения и допълнения, определящ в наказателния про- цес си остава властническия (императивния) метод. Независимо от тенден- цията за разширяване на приложното поле на диспозитивното начало. Зна- чително влияние върху развитието на процеса у нас са оказали моделите на руското и на романо-германското право, което предопределя предимно следствения тип на българския наказателен процес. Можем да го опреде- лим и като предсъстезателен процес. В последните години се забелязват при провеждане на реформата и институти, типични за англо-американския на- казателен процес и така се получава в правния отрасъл една смесица от еле- менти, които трудно могат да се съвместяват и да си взаимодействат. Това като че ли не тласка към определяне на българския наказателен процес ка- то смесен тип процес, в който не е съвсем ясно до къде се простира публич- ното начало и от къде започва състезателния процес с изявено диспозитив- но начало. Всичко това трябва да се има предвид от законодателя при разви- тието на реформата на наказателнопроцесуалната ни система, за да не се из- падне в прекалена еклектика или твърде често прилагане на метода на опита и грешката. Защото процедурата се създава и развива с оглед на необходи- мостта да се „работи“, а не да се препятства дейността на органите на досъ- дебното производство и съда.
От съществено значение за реформата в НПК са промените в съдеб- ната система, които имат определен генезис, тенденции и резултати. Проти- чането на съдебната реформа намира своите причини не само в радикални- те социално-икономически преобразувания в обществото, които естествено мощно стимулират преоценката на всички държавно-правни институти и ес- тествения стремеж за повишаване ефективността на съдебната власт. Има и други структуро-определящи фактори в тази насока. Така например правна- та наука години наред концентрира своето внимание на правотворчеството и дейността във връзка с планиране и осъществяване на промени в действащо-
то обективно право и правоприлагането стоеше на по-заден план. Значение- то и научната „тежест“на монографичните изследвания в науката години на- ред се преценяваше с оглед количеството на предложенията de lege ferenda, без оглед на качествения и аксиологическия аспект в тази насока. В общи линии по този начин се развиваше и промяната на НПК след 1999 г. и досега у нас. Това формира учените на правния фронт основно като позитивисти и коментатори. За всяка несполука в практиката се използваше аргумента на лошото законодателство и необходимостта то да се коригира по нормотвор- чески път. Затова когато се налага да се създаде впечатление за засилване на борбата с престъпността конюнктурно се съставят бързо проекти за про- мени в НК, НПК, ЗМВР, ЗСРС, като разбира се забравя, че ефективността в тази насока е функция на умело проведена превантивна политика, а не на прилагане на държавна наказателна репресия. Законодателния подход, осо- бено що се отнася до реформата на наказателнопроцесуалната система, ня- кои „специалисти“страстно прокламират като панацея, макар да е добре из- вестно, че в никоя държава, никога и при никакви държавни режими нивото на престъпността не зависи от съдържанието на наказателнопроцесуалното законодателство, от това, доколко удачно или неудачно са формулирани не- говите основни институти.
По-нататък. Както правотворците, така и правоприлагащите органи се стремят да са в крак с времето и с актуалните потребности на живота, до- ри ако се налага широко да се прилага метода на опита и грешката. Това може да доведе до задънена улица, в която „изтъкнатите специалисти в областта на наказателната процедура“се лутат между числата на разкритата и латентната престъпност и социологически и политологически проучвания за обществе- ни нагласи. Игнорират се първенствуващи фактори с обективно действие ка- то финансовата поддръжка на дейността на съдебната власт. При положение, че е съвсем ясно, че всяко начинание може да бъде провалено без надлежно финансиране, колкото и хубаво и прогресивно да е то. Това е обаче донякъде технически и организационен въпрос. Има е въпроси по същество, от значе- ние за реформата в съдебната власт – въвеждане на ефективен съдебен кон- трол по отношение на посегателствата спрямо конституционни права и сво- боди на човека, както и разширяване на възможностите за защита на обви- няемите лица, което способства за укрепване на законността при събиране, проверка и оценка на доказателствени материали. Укрепва се и авторитета на съдилищата като правораздавателни органи, осъществяващи най-висшия тип дейност по прилагане на законите, при затвърждаване на техните правомощия по отношение контрола върху органите на досъдебното производство и на из- пълнителната власт за обоснованост и законосъобразност.
Съдебната реформа в последно време се разглежда като съвкупност от мерки по провеждане на промени в наказателнопроцесуалното и съдоу- стройственото законодателство. Това е едностранчив подход, доколкото съ- дебната дейност не може да се изчерпва само със структурни проблеми, на- казателен процес, но и с гражданския, административния, данъчния процес.
Ш. Монтескьо утвърждава, че най-важно за човешкото общество е право-
